Центърът за превенция и противодействие на изпирането на пари взе участие в Националната конференция на частните съдебни изпълнители.

 

Д-Р НИКОЛАЙ АЛДИМИРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ЦЕНТЪРА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, КОМЕНТИРА НОВИЯ ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ.
На 02 юни 2018 г. в гр. Банско се проведе Националната конференция на частните съдебни изпълнители. В рамките на конференцията участие с обучителен панел взе и ЦППИП.
Председателят на УС на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари д-р Николай Алдимиров коментира новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Презентация направи и г-н Иван Кавръков – управител на Браншовата асоциация на работещите в сферата на противодействие на изпирането на пари, бивш инспектор от Звеното за контрол над задължените лица в Дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС.
Г-н Георги Дичев – председател на Камарата на ЧСИ, изрази отличните си впечатления за професионалното и компетентно участие на представителите на ЦППИП в конференцията, и подчерта, че се надява доброто сътрудничество между ЦППИП и Камарата на частните съдебни изпълнители да продължи и в бъдеще.
Д-р Алдимиров наблегна на факта, че съгласно новия ЗМИП, задължените по закона лица, каквито са и частните съдебни изпълнители, са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на закона и актовете по прилагането му.
Събитието, протече при голям интерес и събра над 150 участници от цялата страна. Поради изразеното от множество присъстващи желание за продължаване на разясненията по темите на обучението, свързано със ЗМИП, д-р Алдимиров коментира, че ЦППИП ще организира последващи форуми и обучения, на които да бъдат дискутирани важните за професията аспекти от новото законодателство.

Advertisements

Д-Р НИКОЛАЙ АЛДИМИРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ЦЕНТЪРА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, КОМЕНТИРА НОВИЯ ЗМИП НА СЕМИНАР НА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА

На 31.03.2018 г. в зала София на хотел „Маринела” се проведе Пролетния семинар на Нотариалната камара. На същият ден влезе в сила и новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Презентация и коментари свързани с нормативния акт, направиха г-н Евгени Евгениев, директор на САД „Финансово разузнаване” на ДАНС и д-р Николай Алдимиров, председател на УС на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП).

Г-н Евгениев, изтъкна новостите в Закона в сравнение с предишния ЗМИП, както и вида и размера на санкциите във връзка с неизпълнението на изискванията му.

Д-р Алдимиров подчерта, че съгласно новия ЗМИП, задължените по закона лица, каквито са и нотариусите, са длъжни да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на закона и актовете по прилагането му. Липсата на такъв тип обучения, в които да участва задълженото лице водят до висок финансов и репутационен риск. За подпомагане на задължените по ЗМИП лица, Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари стартира поредица от сертифицирани обучения, с цел изпълнението на Закона.

Семинарът бе открит от председателя на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара Димитър Танев, който подчерта актуалността на включените в програмата теми. Представените от компетентните лектори презентации бяха последвани от конкретни въпроси и оживени дискусии. Събитието, което традиционно се организира през пролетта от Нотариалната камара, протече при голям интерес и събра над 350 участници от цялата страна. Поради изразеното от множество присъстващи желание за продължаване на разясненията по темите на семинара, председателят Димитър Танев коментира, че Нотариалната камара, на регионално и централно ниво ще организира последващи форуми и обучения, на които да бъдат дискутирани важните за професията аспекти от новото законодателство.

Председателят на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари: Изпраните пари в световен мащаб могат да достигнат до над 1,5 трилиона щатски долара. „Тенденцията от последните две-три години е значителното нарастване на броя на случаите на изпиране на средства, които са придобити чрез измами тип „социално инженерство““, твърди д-р Николай Алдимиров – 21 март 2018, 10:45 | Цветелина Янкова / Правен свят

Господин Алдимиров, като председател на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари вероятно сте запознат с мащабите на това престъпление у нас – какви са те? Какви са най-ефективните механизмите за възпиране на това криминално деяние в България, според Вас?

Центърът за превенция и противодействие на изпирането на пари е специализирана неправителствена организация създадена с цел предприемане на различни действия и мероприятия за превенция и предотвратяване на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления. Центърът се стреми да бъде както партньор, така и коректив на правителствената политика в тази област, както и да подпомага частния сектор и обществото в борбата с тези явления. В тази си роля ние непрекъснато се стремим да идентифицираме новите механизми и тенденции свързани с тези процеси.

Трудно е да се каже колко точно пари се изпират у нас, тъй като по своята същност изпирането на пари е незаконна дейност, извършвана от престъпници, която е извън обичайния обхват на икономическата и финансовата статистика. Освен това изпирането на пари в повечето случаи няма национален характер, а е дейност с международен мащаб, което не позволява да се направи точна оценка на размера на мръсните пари у нас. Всяка посочена цифра ще бъде условна. Въпреки това обаче, заедно с някои други аспекти на сенчестата икономическа дейност, в световен мащаб са направени груби оценки, за да се даде известна представа за големината на проблема. Според МВФ общият размер на изпирането на пари в света може да бъде някъде между два и пет процента от брутния вътрешен продукт на света. Тези проценти показват, че изпраните пари могат да достигнат до над 1,5 трилиона щатски долара. Във всички случаи обаче, към горните оценки трябва да се отнасяме с повишено внимание. Те са предназначени да дават приблизителна оценка на мащаба на изпирането на пари. Поради незаконния характер на сделките не са налице точни статистически данни и следователно е невъзможно да се изготви окончателна оценка на размера на парите, които се перат в световен мащаб всяка година.

Най-ефективният начин за ограничаване на процеса на изпиране на пари е превенцията, т.е. да се разработят механизми и методи, които ще доведат до ограничаване на възможностите и способностите на престъпниците да осъществят своите действия. Техниките на превенция, включват разработване на политики, процедури и контроли, както и дейности като обучение и осведоменост, свързани с материята, с цел недопускане на това явление. Особено важни са обученията, тъй като те създават основата за надграждане на процеса по превенция и противодействие на изпирането на пари. Именно затова и в новия Закон за мерките срещу изпирането на пари отново се обръща специално внимание на обученията, като значително са завишени и санкциите за неизпълнението на изискванията на Закона.

Кои са най-популярните източници на т.нар. „мръсни пари“ у нас, които в последствие се изпират – трафикът на наркотици, на хора, корупцията или друго? Опишете, моля, по-просто какъв е механизмът?

Наскоро излезе от печат новата ми книга „Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки“. Там подробно съм описал различните източници на мръсни пари, механизмите за тяхното легализиране и начините за противодействие. Естествено, престъпленията, които изброихте са традиционни източници на мръсни пари и генерират значителен финансов ресурс, който преминава през финансовата система на страната с цел вливането му в легалната икономика. Тенденцията обаче напоследък, от последните две-три години, е значителното нарастване на броя на случаите на изпиране на средства, които са придобити чрез измама. Особено актуални са измамите, които се извършват чрез използване на IT технологиите и т.нар. измами тип „социално инженерство“. Характерно за тях е обстоятелството, че предикатното престъпление обикновено се извършва в чужбина като за изпирането на средствата се използват т.нар. „мулета“, това са подставени физически или юридически лица, които откриват сметки в български търговски банки и получават сумата, която е била обект на измама. Обикновено основанията са свързани с определена търговска дейност, като след това средствата се изтеглят незабавно или се нареждат, обикновено с онлайн банкиране, към трети държави. Самото подставено лице прибира определена малка сума, комисионна за извършените действия. По този начин изпирането на пари се извършва от лице, което трудно да може да се свърже с извършителя на измамата или дори да не знае неговата самоличност.

Друг сериозен риск представляват крипто и виртуалните валути. Правният статут на криптовалутите варира значително в различните страни и е все още неопределен или се променя в много от тях. Докато в някои страни употребата и търговията с тях е напълно разрешена, в други тя е забранена или ограничена. В мрежи, в които се използва криптовалута, се наблюдава подчертана липса на регулация, която привлича много потребители, търсещи децентрализиран обмен. Липсата на правила може да доведе до това, потенциалните престъпници, да се опитат да укриват данъци и да перат пари. Системите за анонимност, които повечето криптовалути предлагат, също могат да улеснят прането на пари. Вместо то да се извършва чрез сложна мрежа от финансови участници и офшорни банкови сметки, прането на пари чрез криптовалути стои извън институциите и може да се постигне чрез анонимни сделки. Именно поради това смятам, че криптовалутите със сегашния си статут и начин на регулиране са изключително опасни за стабилността на легалната финансова система.

Секторът на недвижимите имоти също остава привлекателен по отношение на легализирането на средства с престъпен произход.

Разбира се продължава да е модерно изпирането на пари да се извършва както в икономически изгодни сектори, така също и чрез активи, които създават чуството за социален престиж, като например луксозни бижута, произведения на изкуството, скъпи автомобили, яхти и др.

Наскоро казахте, че обществената нагласа е, че прането на пари най-често е свързано с корупция. И все пак, в кой сектор корупцията генерира най-голям обем „изпрани пари“?

Всяка проява на корупция генерира незаконно придобити средства, което от своя страна води до необходимостта от въвеждането на тези средства в легалния стопански оборот чрез извършването на процеса на изпиране на пари. Именно затова казвам, че корупцията и прането на пари вървят „ръка за ръка“.

Системни проблеми и дейности свързани с корупционни практики, генериращи значителен размер мръсни пари, са например: злоупотреби с обществени поръчки; данъчни и митнически измами; корупционно поведение на служители от правоохранителните, правоприлагащите и контролните органи; измамите с еврофондовете; корупционните практики в сектора на здравеопазвнето; политическата корупция и др.

Разкажете ни и малко повече за така непознатите у нас онлайн измами. Какъв е техният мащаб и кои са хората, които най-често стават жертва на такъв тип измами? Знаем, че обект на телефонните измами, например, са най-често възрастните хора. Този тип престъпления източник на пране на пари ли са?

Интернет измамите са използването на Интернет услуги или софтуер с достъп до Интернет за измама на жертви или за извличане на полза от тях. Те формират огромен финансов ресурс, който създава необходимост от последващото му легализиране. Напоследък наблюдаваме непрекъснато увеличаване на този тип измами, като те стават все по-сложни и изтънчени и за разкриването им са необходими специфични познания и експертиза.

Жертва на такъв тип измама може да стане всеки. Дори и при телефонните измами вече се наблюдава рязко спадане на възрастта на жертвите. Най-актуалната схема на телефонна измама е въвеждането на жертвата в заблуждение, че съдейства на полицията, при извършване на акция за телефонни измами. Готовността на хората да съдействат на полицията ги прави лесна жертва.

Едни от най-разпространените Интернет измами са фишинг измамите. При фишинга измамниците разпращат електронна поща, която изглежда, че идва от истинска компания и се опитва да убеди получателя да предостави лична или финансова информация. Електронното съобщение обикновено насочва информацията да се изпрати като отговор или да се въведе на уебсайт, към който има връзка. Тези данни, например потребителски имена, пароли и номера на кредитни карти, после се използват от измамниците, за да се получат пари или услуги от името на жертвата. Много модерни напоследък са схемите от типа „social engineering frauds“ или измами, които са свързани с атаки спрямо лична информация. В тези случаи, телефони, email и други средства за обмен на информация се атакуват и придобитата информация се използва за кражби на финансови средства.

Превенцията на изпирането на пари е тясно свързана с превенцията на извършването на измами. Всички парични постъпления генерирани от измами, в последствие влизат в легалната икономика, т.е. извършва се процеса на изпирането на пари. Също така има много схеми за изпиране на пари, които включват в себе си осъществяването на измами, като например изпирането на пари чрез набиране и използване на финансови мулета и извършване на различни он-лайн измами.

Господин Алдимиров, тези дни в парламента бе обсъден на второ четене и новият Закон за мерките срещу изпирането на пари, който вече бе приет на първо четене от народните представители и предвижда пълна отмяна на досега действащия нормативен акт. Ще предотврати ли новият закон изпирането на пари, какво ново предвижда той като механизми за превенция?

Няма как Закона да предотврати изпирането на пари, но може да ограничи в голяма степен риска от възникването на този процес и да минимизира негативните последствия от неговото проявление.

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари, с който се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, създава необходимост за всички лица, задължени да прилагат мерки срещу изпирането на пари, да се запознаят с новите разпоредби и да предприемат действия по прилагането им. Възприетият подход за приемането на изцяло нов Закон, който да отмени предишния такъв, се налага предвид множеството и съществени промени, които се правят по отношение на досегашната уредба на мерките срещу изпирането на пари. Новият закон има за цел привеждането на българското законодателство в съответствие с Четвъртата директива на Европейския съюз срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм и Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности на FATF. Както и в предишния вариант на Закона за мерките срещу изпирането на пари, в новия закон е дадена дефиниция на понятието „изпиране на пари“ и са изброени категориите задължени по закона субекти. Със закона са регламентирани организацията и контролът по изпълнението на мерки за борба с прането на пари. Разширява се кръгът от мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Съгласно новия закон те включват комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; контрол върху дейността на задължените субекти и др. Разширява се и кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност и спрямо които задължително се прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента.

Казвате, че българското законодателство трябва да бъде приведено в съответствие с Четвърта директива на Европейския съюз. Обучени ли са обаче българските органи, които отговарят за противодействието на прането на пари, да прилагат новите процедури, които предвижда въпросната директива, а и дискутираният Закон за мерките срещу изпирането на пари? Имат ли нужната квалификация?

Тук трябва да направим едно важно разграничение и да разделим лицата отговарящи за изпълнение на мерките срещу изпирането на пари, свързани с нормативната база на две. От една страна това са правоохранителните и правораздавателните органи, а от друга това са т.нар. задължени по Закона за мерките срещу изпиране на пари лица, а именно лицата, които трябва да прилагат тези мерки, като например: банките, застрахователните дружества, ЧСИ, нотариусите, адвокатите и т.н.

Като цяло мога да кажа, че обучението и квалификацията не е на нужното ниво и не се покрива изцяло от страна и на двете групи. Още повече, че тази материя е изключително динамична и бързо развиваща се и това налага извършването на периодични обучения и повишаване на квалификацията на експертите работещи в областта.

Изискването за извършване на обучения по противодействие на изпирането на пари от страна на задължените лица е записано в ЗМИП, като неспазването на това изискване води до висок финансов и репутационен риск. Неизпълнението на изискванията на закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоби и имуществени санкции, които могат да достигнат до няколко милиона лева. Липсата на провеждани обучения от страна на задължените лица дава силно негативен сигнал и към правоохранителните и регулаторни органи и може да е предпоставка за налагане на санкция от страна на контролните органи.

За подпомагане на задължените по ЗМИП лица и с цел изпълнението на Закона, Центърът за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП) провежда специализирани обучения по превенция на изпирането на пари, противодействие на корупцията и финансовите престъпления. Специализираните обучения са сертифицирани, като всеки участник в тях получава сертификат за преминато обучение по превенция на изпирането на пари. Обучението се провежда от висококвалифицирани експерти в областта с богат практически опит, като обикновено на обученията присъстват представители на регулатора или други представители на публичния сектор с компетенции в материята.

В края на този месец предвиждаме да дискутираме изискванията на Закона в рамките на съвместен панел с представител на регулатора на семинар организиран от Нотариалната камара. През месец април планираме да направим няколко такива обучения насочени към нотариусите и организирани съвместно с Камарата.

И все пак, ако не съумеят българските органи да се адаптират в новата нормативна реалност без допълнително обучение, откъде смятате, че трябва да дойдат средства за една такава допълнителна квалификация – от българска страна или пък от Европейския съюз?

Смятам, че за ефективното противодействие на процеса на изпиране на пари придобиването на такава квалификация е от изключителна важност и за осигуряването на такъв тип обучения трябва да се използва както национален, така и европейски финансов ресурс.

Средствата от Европейския съюз задължително трябва да се използват за повишаване на административния капацитет на българските правоохранителни органи, ангажирани в противодействието на изпирането на пари. Има няколко финансови инструменти, които могат да подпомогнат тази дейност.

Един от тези финансови инструменти е Фонд „Вътрешна сигурност“ на Европейската комисия, управляван на национално ниво от Министерство на вътрешните работи. В преамбюла на Регламент (ЕС) № 513/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на този финансов инструмент е посочено, че финансовата помощ по Фонд „Вътрешна сигурност“ се предоставя за подпомагане на полицейското сътрудничество, обмена и достъпа до информация, предотвратяването на престъпността и борбата с трансграничната, тежката и организираната престъпност, включително тероризма, корупцията, изпирането на незаконно придобити средства и други престъпления, а като допустими действия по националните програми са посочени обучението и образованието на служители и експерти на компетентните органи.

Друг такъв финансов инструмент е Норвежкият финансов механизъм 2014 – 2021 г. В т.н. „Синя книга“, съдържаща областите на финансиране за новия програмен период и по-специално в Приоритетна област „Правосъдие и вътрешна сигурност“, борбата срещу изпирането на пари и корупцията са едни от областите, които ще бъдат обект на подпомагане, което дава възможност тези средства да се използват за повишаването на административния капацитет на правоохранителните органите, като по този начин те да бъдат по-ефективни в противодействието на тези негативни явления.

Като казахме Европейски съюз, предстои и създаването на института на европейския прокурор. Той ще се занимава именно с измамите с европейски средства. България е заявила желание да участва в тази напълно нова структура, но това означава ли, че страната ни ще делегира напълно правата върху разследването на подобни престъпления на територията на България на общата европейска прокуратура? Необходими ли са законодателни промени в тази връзка?

Както знаете юни месец миналата година 20 държави от ЕС, сред които и България, постигнаха политическо съгласие за създаването на Европейска прокуратура, като механизъм на засилено сътрудничество. Oсновният мотив за изграждането ѝ е, че по някои данни само 10% от виновните за измамите с европейските фондове биват наказвани, а ежегодните загуби за бюджета на съюза от измами се оценяват на над 500 млн. евро. Разбира се, че създаването на една такава струкура ще наложи определени нормативни промени. След приемането на Регламента за Европейската прокуратура ще започне активно сътрудничество с държавите членки, включващо мерки, които трябва да бъдат предприети в участващите държави членки на национално ниво. По важното обаче е какви ще бъдат правомощията на един такъв орган и какво можем да очакваме като резултат от неговото функциониране.

Европейската прокуратура представлява независима служба на ЕС, която ще може да разследва и преследва измамите и други престъпления, свързани със средства от ЕС. В Договора за функционирането на ЕС е предвидена възможност след време правомощията на европейската прокуратура да се разширят и по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение. До момента само националните власти могат да разследват и да повдигат обвинения по случаи на измами със средства на ЕС. Тяхната компетентност обаче е ограничена до територията на съответната страна. Европейски органи като ОЛАФ, Евроджъст и Европол нямат мандат да водят криминални разследвания. Европейската прокуратура ще запълни тази празнота. Прокуратурата ще има изключителна юрисдикция в рамките на целия ЕС да работи по подозрения за криминални действия, засягащи европейски средства. На практика това означава, че Европейската прокуратура ще улесни бързия обмен на информация, ще координира полицейски разследвания, блокиране и конфискация на средства и презгранични арести на заподозрени лица. Тя ще може да повдига обвинения директно в страните членки и да ръководи разследването на местните полицейски органи. Разследването, повдигането на обвинение и поддържането му в националния съд ще се извършват от делегираните национални прокурори от името на европейската прокуратура, а функциите си на национални прокурори те ще изпълняват доколкото не им пречат на ангажиментите към европейското разследване. Европейската служба ще може да изземва от националните прокуратури всяко разследване, което касае възможни финансови щети за ЕС, както и да дава директни нареждания на българския делегиран прокурор за провеждане на разследването. Независимо от ограничената й компетентност само до злоупотреби с евросредства, европейската прокуратура обаче е шанс за утвърждаване на образец на по-висок стандарт на независимо и обективно разследване на територията на държавите – членки като България, тъй като национални прокурори ще работят в такава структура, а заедно с това ще съвместяват и функциите си в националната прокуратура.

Наскоро у нас бе създаден и нов антикорупционен орган, който да съвмести дейността на няколко държавни органа, с цел борбата с корупцията. Необходимо ли бе неговото учредяване и като експерт какъв ефект очаквате да има? Питам ви, понеже имаше доста критики по негов адрес още преди окончателното приемане на антикорупционния закон.

Създаването на подобен антикорупционен орган е необходим и естествен процес. Това обединяване на няколко администрации с една обща цел е част и от антикорупционната политика на страната. Очакванията към този орган са изключително големи, но за реални прогнози относно ефективността от неговата работа е още рано да се говори. Мисля че основата, върху която е създаден този антикорупционен орган, а именно Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е стабилна. В Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно продобитото имущество се запазват в пълна степен прерогативите на досега съществуващата Комисия, като идеята на законодателя е да се разширят компетенциите й с функциите и правомощията на останалите структури, които преминават към нея. По този начин основанията за образуване на проверки, а от там и възможностите за образуване на производства за отнемане на незаконно придобито имущество на основата на информацията и анализа от съответните структурни звена на Комисията е много по – възможна хипотеза. Досегашната работа на КОНПИ и създадените нови условия и предпоставки за оптимизиране на антикорупционната дейност на новата Комисия, ме карат да вярвам, че положителните резултати от работата на Комисията ще продължат и в бъдеще.

Като председател на неправителствена организация, която се занимава с противодействието на прането на пари, взехте ли участие при общественото обсъждане на антикорупционния закон? Какво се очаква да е взаимодействието между новия държавен орган и неправителствения сектор, експертите и научните среди?

Проследих процеса на създаване на новото законодателство както в сферата на противодействие на корупцията, така и на това свързано с превенцията на изпиране на пари. За нас като неправителствена организация е важно да бъдем част от системата на противодействието на корупцията и изпирането на пари. Именно поради това, през 2017 г. подписахме Меморандум за сътрудничество с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целта на меморандума е обединяване усилията на двете страни в противодействието на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления и търсенето на начини и форми за отговор на новите предизвикателства в тази област. Този меморандум е добър пример за сътрудничество между държавни институции и неправителствен сектор в превенцията на тези негативни явления и ще доведе до по-добри резултати в борбата с корупционните практики. Вярвам, че ще продължим и ще развием нашето сътрудничество в още по-пълна степен и с КПКОНПИ. В рамките на общите ни действия предвиждаме съвместни обучения, участие на различни форуми и други форми на сътрудничество с новосформирания антикорупционен орган. В тази връзка е много важно да спомена, че по инициатива на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари и на още две от водещите организации в сферата на противодействието на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления в началото на март, тази година, регистрирахме и Браншовата асоциация на работещите в сферата на противодействие на изпирането на пари (БАРСПИП). БАРСПИП като единствената национална професионална браншова организация на експертите и организациите, работещи в сферата на противодействие на изпирането на пари в България, ще подпомага членовете си в осъществяването на тяхната дейност и ще отстоява техните интереси. Предстоят разговори в посока на сътрудничество както с КПКОНПИ и другите държавни органи с компетентност в материята, така и със съответните браншови и съсловни организации, което ще допринесе за обединяване на усилията и опита на експертите за успешното противодействие на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления.

Интервю с д-р Николай Алдимиров – председател на УС на ЦППИП пред вестник Строител.

Д-р Николай Алдимиров: Предстои приемането на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари

ЦППИП ще бъде най-полезен в обученията

Ренета Николова

Д-р Алдимиров, в края на миналата година излезе от печат Вашата книга „Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки”. Бихте ли разказали какво провокира написването й и какво съдържа тя?

Поводът за написването на книгата беше, че в българската икономическа теория и практика въпросите, свързани с изпирането на пари, все още са слабо разработени. Липсват големи изследвания относно управлението на риска в банковата система. Разбира се, опитът, който натрупах в публичния и частния сектор, също бе сред мотивите ми.

Всички знаем какви са негативните макроикономически последици от изпирането на пари и до какво може да доведе това в една финансова или банкова система, особено когато не са създадени добри механизми за превенцията. Специалистите и експертите в тази област имат нужда от тази книга, както и от други разработки. Тенденциите в новите техники на изпирането на пари стават все по-силни, а криминалният свят и престъпниците в повечето случаи са с крачка преди нас. Опитваме се да разработим техники за превенция и да им противодействаме. Убеден съм, че всяка една разработка в тази област би била изключително полезна – както за специалистите в частния сектор, така и в държавния апарат.

Книгата се състои от три части. В първата се спирам на процеса на изпирането на пари – представям различни понятия и терминология, етапите и фазите му. Втората глава е по-важна, защото фокусът се премества към самата банкова система – установяването на бизнес отношенията с клиентите, различните техники на изпирането на пари, функциите и задачите, които имат различните служби на финансовите институции. Това е от ключово значение, но се неглижира, като се работи по едни шаблони. Категорично неправилен вариант особено когато става въпрос за изключително сложни схеми за изпирането на пари. Лично за мен най-интересна е третата част. В нея на базата на модел на търговска банка се разработва и предлага един нов, актуален и съвременен модел за превенция на изпирането на пари. Въвеждат се аналитични инструменти, които да подпомогнат процеса и да го направят максимално ефикасен, включително и чрез изчисляването на коефициент на ефективност на отделните модели на изпиране на пари във финансовия сектор. Общо взето, това е книгата. Смятам, че тя ще бъде полезна на специалистите от практиката и не само. Освен това е написана така, че всеки, който реши да се занимае с този проблем, може да намери нещо любопитно. Надявам се книгата да намери един добър отзвук в обществеността.

Както казахте, престъпният свят непрекъснато се развива, в момента какво най-често се използва като практика за пране на пари?

Тук трябва да разделим нещата. Винаги нагласата на обществото е била, че тази практика е свързана с корупцията. Ако се каже корупция, тя върви ръка за ръка с изпирането на пари – единият процес не може без другия. Корупцията обаче е един от факторите. Това, което напоследък генерира най-много „мръсни” пари, са фишинг, електронните и интернет измамите и всякакви операции с криптовалути. Нещо, което все още не е регулирано на финансовия пазар, с което се предоставят изключително много възможности на криминалните елементи да въвеждат в легалната икономика незаконно придобитите средства. Не бива да се подценяват и престъпленията като наркотрафик, трафик на хора, но в момента най-актуални са точно тези онлайн измами, социалното инженерство и всичко, свързано с електронната търговия. На тях трябва да се обърне особено внимание.

Кой е най-важният елемент за превенцията на прането на пари?

Превенцията е най-важна, за да сме преди процесите, но е много трудно да се изгради един ефективен модел. Причината е, че това е процес, който е изключително сложен и има трансграничен характер. Той не се случва само в една страна и не може да наблегнем само на нея и да намерим решение. Най-важното за превенцията са обученията и сътрудничеството между различните звена, които са част от процеса за противодействие на изпирането на пари, включително в публичния и в частния сектор.

Противодействието на прането на пари е въпрос, който е важен не само за България. Той се поставя и на европейско, и на световно ниво. У нас има проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари. Какво се променя?

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари е приет на първо четене, предстои разглеждането му на второ четене от Народното събрание. Това е изцяло нов нормативен акт, който ще отмени досега действащия такъв. Приемането му се налага заради настъпилите съществени промени. Новият закон ще е много по-мащабен от сега действащия. Само за сравнение – настоящият нормативен документ се състои от 24 члена, а новият, поне това са намеренията на вносителя – от 125 члена, които са приети на първо четене. Може да си представите какъв е мащабът. Отново се дефинира понятието изпиране на пари, определя се кръгът от задължени субекти по смисъла на закона. Основната цел е да се приведе в съответствие българското законодателство с Четвъртата директива на Европейския съюз (ЕС) срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм, както и с международните стандарти в борбата с прането на пари, финансирането на тероризъм и разпространението на оръжията за масово унищожаване на Financial Action Task Force (FATF). Законът дефинира много по-подробно различните мерки, начините за превенция, определя и различния подход, по който се извършва самата комплексна проверка, както и необходимите документи и информацията, насочваща се към правоохранителните органи от финансовата система. За мен това ще бъде един добър норматив, който се е опитал да обхване процеса от всичките му страни и да транспонира по най-добрия начин европейското и световното законодателство, политики и практики. Надявам се да бъде приет най-скоро.

Какво въвежда Четвъртата директива на ЕС?

Четвъртата директива разширява кръга на Politically exposed person (PEPs) – политически изявените лица, както и самите мерки, които се въвеждат по идентификация на клиентите, механизмите, които ще се прилагат вътре в самата система за превенция на изпирането на пари. Много по-обхватна е по отношение на процеса на превенция.

Вие сте председател на УС на неправителствената организация Център за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП). Какви са основните задачи, които си поставяте за предстоящата година?

Както споменах вече, за да имаме превенция, трябва да има обучения. Този въпрос се поставя изключително сериозно както от международните партньори, така и от страна на регулатора. Именно затова ЦППИП смята да започне кампания за обучения на задължените лица, която да подпомогне дейността им по превенцията на изпирането на пари, на корупцията и финансовите престъпления. Центърът като неправителствена организация се стреми да бъде партньор и да подпомага не само частния, но и публичния сектор в борбата с тези явления. Смятаме да стартираме обученията с банковия сектор предвид огромния обем средства, които минават през него. Имаме запитвания не само от страна на банковите институции, интерес проявяват и останалите задължени лица, които смятаме да подпомогнем.

От гледна точка на изпирането на пари останалите задължени лица много често се неглижират, тъй като през тях минават по-малки финансови потоци. Смята се, че банковият сектор генерира повече възможности за пране на пари. Но, работейки в условията на изцяло нов закон, е много важно да подпомогнем дейността както на банковия сектор, така и на останалите категории задължени лица. Това ще бъде нещото, върху което ще се съсредоточим през тази година. Има и различни проекти, които ще изпълняваме, но ЦППИП ще бъде най-полезен в обученията.

В-к Строител

Интервю с д-р Николай Алдимиров – председател на УС на ЦППИП в предаването „Законът и ние“ по сутрешния блок на БНТ.

Фишинг измамите, електронните и интернет измами, различните операции с крипто валути, социалното инженерство са сред най-новите способи за пране на пари. Това каза д-р Николай Алдимиров, председател на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари по повод излизането на книгата му „Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки“. По данни, цитирани в книгата Европейският съюз губи около 1 трилион евро потенциални приходи годишно от схеми за данъчни измами, укриване на данъци и последващо изпиране на пари. С цел по-ефективно противодействие на този вид престъпност правителството изготви и внесе в НС нов закон за мерките срещу изпирането на пари. В края на миналата година той бе приет на първо четене. Още по темата – в рубриката ни „Законът и ние“.

БНТ, Законът и ние

На 20 декември 2017 г. излезе новата книга на д-р Николай Алдимиров – „Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки“

Поводът за написването на настоящата книга е факта, че в българската икономическа теория и практика въпросите и проблемите, свързани с превенцията на изпирането на пари в търговските банки, са все още сравнително слабо разработени. Още по-оскъдни, почти липсващи, са разработките, посветени на управлението на риска в тази област. Неминуемо обаче, тази специфична проблематика ще привлича все повече вниманието на специалистите, тъй като става въпрос за управлението на риска в банковата система, към който чувствителни са както отделния субект, така и обществото като цяло.

В началото, книгата подробно разглежда процеса на изпиране на пари, като след това фокуса се насочва към превенцията на това явление в търговските банки. Експертният капацитет на автора и натрупания богат опит, както в работата му в държавния регулатор, така и в банковия сектор, дава възможност настоящото изследване да анализира и оптимизира в детайли процеса на превенция на изпирането на пари в търговските банки.

Книгата е издадена през месец декември 2017 г. в гр. София, от Издателски комплекс – УНСС, и е с обем от 260 страници.

За повече и по-подробна информация, както и за възможностите за покупка на книгата, може да посетите сайта на книгата: https://amlbanks.alle.bg

Нов сайт на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари – cpcml.alle.bg

Меморандум за сътрудничество между Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и Фондация „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари” беше подписан на 28.09.2017г.

На 28.09.2017г. в Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) бе подписан Меморандум за сътрудничество за противодействие на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления между Центъра и Фондация „Център за превенция и противодействие на изпирането на пари” (ЦППИП). Подписи под документа поставиха и. д. директора на ЦППКОП Елеонора Николова и д-р Николай Алдимиров, председател на УС на Фондация ЦППИП.
Подписаният меморандум цели да се обединят усилията на двете страни в процеса на противодействие на изпирането на пари, корупцията и финансовите престъпления, търсенето на начини и форми, да се отговори на новите предизвикателства в тази област.
На базата на документа са предвидени професионално-образователни лекции на теми, свързани с процеса на превенция на тези явления, организиране на семинари, кръгли маси и конференции на базата на международния опит, повишаване на квалификацията на експертите чрез различни форми на обучение, както и обмяната на добри практики.
„Необходимо е да има добро сътрудничество между държавните институции и неправителствения сектор“, заяви Николова.
„Досега имаме сключени меморандуми с МВР и с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Сътрудничеството между държавния и неправителствения сектор може да доведе до по-добри резултати в борбата с негативните практики“, добави д-р Алдимиров.
На церемонията присъстваха г-жа Ренета Николова, г-н Иван Станоев и доц. д-р Емил Асенов, членове на УС на Фондацията.

УНСС разписание 2014

Среща със заместник-председателя на ЕК Антонио Таяни

Среща със заместник-председателя на ЕК Антонио Таяни

Среща със заместник-председателя на ЕК Антонио Таяни проведена на 24.09.2013г. в рамките на еднодневната му визита в България по повод участието му в дискусионния форум, организиран от Камарата на строителите в България, „Строителството през 2014 г. перспективи и предизвикателства“. Антонио Таяни представи пред ключови представители на държавни институции, местни администрации и бизнеса своята кампания за борба срещу фалшификациите „Не на фалшификатите в ЕС“, както и плановете на Европейската комисия за подпомагане на строителния сектор.